Какво ни кара унизително да слухтим, да подслушваме телефонните разговори или да ровим нещата на любимото същество, душейки присъствието на другия?
Откога започна така старателно да се дезодорира и да си купува скъпи кремове за бръснене? Да се къпе сутрин вместо вечер и да се преоблича толкова често? И тия вечни заседания в работата до късно!... Съвсем ясно е, че колежките и приятелките ми ме гледат с презрение. Без съмнение те „знаят всичко". Жалка ли съм в техните очи или все още се държа „на положение"?
Най-ужасното е, че не съм сигурна дали са стигнали „докрай"...
И все разни такива в същия дух.
Кой ли не го е изпитвал?
Пълната липса на способност да ревнуваш сигурно е също толкова неестествена, както и нейният болестен вариант. Но затова пък, когато е патологично, това чувство поражда драми, трагедии и заедно с любовта е другият вечен извор на теми за изкуството.
Лекува ли се ревността?
В своите трудове народният лечител Петър Димков препоръчва система от билки, диета, физиотерапия и подходящ режим на живот, включително и „четков масаж на корема с кръгови движения около пъпа, по посока на часовниковата стрелка".
Като оставим настрана претенциите за посоката на стрелката, признавам, че навремето тази рецепта ме настрои доста скептично. Последните научни изследвания в областта на физиологията и биохимията на чувствата обаче като че ли я потвърждават.
Установено е, че дразненето на кожните рецептори в областта на слънчевото сплетение („под лъжичката") и на четири пръста под пъпа стимулира образуването в организма на биологичноактивни вещества, които действат успокояващо и повишават настроението подобно на наркотиците. Въпросният четков масаж провокира по-конкретно образуването на веществото допамин в мозъка. То е един от носителите на удоволственото изживяване, снема нервното напрежение и смекчава чувството безперспективност. Обратното, дефицитът на допамин в организма прави хората нервни, мнителни, подозрителни, подтиска самочувствието и подхранва всякакви комплекси.
А има ли по-благодатна почва за ревността от ниското самочувствие и комплекса за малоценност?
Естествено е в такова състояние всяка друга да ни се струва по-хубава, по-млада и по привлекателна...
Все пак какво прави съвременната наука за лекуване на ревността?
Някои специалисти я причисляват към така наречените натрапливи неврози, каквито са гризането на ноктите, страхът от затворено пространство, маниакалното чистене и подреждане на дома и пр. С помощта на цветната томография в мозъка на страдащите от натрапливи неврози бяха открити малки участъци, в които тъканите са по-различни, отколкото при „неревнивите".
Учените вече търсят ефикасни препарати за лечение на натрапливостите, очаквайки те да повлияят и на болезнената ревност. Някои резултати даже са налице.
|