|
|
Твърде съм ядосана, за да пиша и твърде разстроена, за да премълчавам. Вчера се чувствах зле, днес също ми е кофти, утре може би ще ми мине… Реших да напиша статия за любовта, която си отива, за моята и вашата любов, за неговата и нейната болка, за нас двамата, за мен самата… Помните ли първата си любовω Сънувате ли яω Можете ли да я забравитеω Да, да, не, да… не зная, може би! Не мога да отгатна мислите ви, но мога да ви споделя своите. Обичах го, обичам го и сега, той също ме обича, но си отиде, а аз не можах да го спра… Зад прозореца видях стъпките му и ги оставих да си отидат. Знаете ли защоω Защото съм глупачка! Виждам как приятелките ми правят същото, предават се, самосъжаляват се и се страхуват да приемат истината, а тя е единствена и толкова ясна. Истината е, че всички се страхуваме да не загубим своята мечта, дотолкова се боим, че я оставяме да си отиде, защото не смеем да я докоснем и да бъдем истински. Любовта ми учеше в моето училище, но вече не. Любовта ми ме прегърна веднъж в коридора, там – насред стълбището, усмихна ми се и си загуби ума по мен. Любовта ми си има име, лице, ЕГН и ново гадже. В името му съм влюбена, в лицето му виждам спокойствие, ЕГН-то му знам наизуст и гаджето познавам… Сигурно се чудите защо го оставих да си замине просто така, и аз си задавам този въпрос всеки ден. Знам отговора, изплаших се, страхувах се да не ме излъже, държах се глупаво, защото не исках да открадне сърцето ми, но не подозирах, че то отдавна е негово. Тази година той завърши 12 клас, тази година плаках на изпращането на випуска им, същата тази година пропуснах бала му, на който трябваше да бъда до него и съжалявам… Затова се надявам, когато прочетете това, да изхвърлите страховете си на боклука, да позволите на първата си любов да ви завърти главата, за да изживеете обичта си докрай, какъвто и да е той. Внимавайте да не се забъркате в някоя каша и бъдете искрени с любимите си хора, за да не се разкайвате, че сте пропуснали шансовете си, когато те си отидат. |
|