|
Ето симптоматиката на влюбването, а вие сами преценете дали сте изпадали някога в такова положение /”изпадане” е точната дума/.
1) Всичко започва със загуба на апетит и спад в теглото. Хората наоколо, нищо неподозиращи, започват да ти се радват на успешната диета и да искат рецептата, която ти със свито гърло не можеш да споделиш. На другия полюс, макар и по-рядко, е рязкото придобиване на апетит – ядеш всичко, което се изпречи пред погледа ти, само и само да притъпиш нервната система.
2) Загубата на сън е още една екстра, без която не може. Изведнъж всички песни, в които се пее за безсънни нощи, лунни вечери и звездни залези започват да се отнасят за теб. Докато всички вкъщи спят, ти го играеш таласъм, вкопчен в чаршафа си, с безумен поглед, вперен в тъмното и мисли, които се надбягват като бесни кучета в главата ти. На сутринта всички те питат какво ти е. Обвиняваш кафето, което пи преди лягане.
3) Денем, заради глада и недоспиването, главата ти се рее като мехур от Веро. Изпитваш силна необходимост да гледаш в точка и ако някой те разсее от това занимание, например с въпрос, отговаряш превъзбудено и после пак си гледаш в твоята точка. Така и не разбираш, че човекът те е попитал едно, а ти си му отговорил друго.
4) При поява на обекта, заради когото е цялото това мъчение, започваш да трепериш неудържимо и да се молиш да не попълниш статистиката за инфаркт в млада възраст. Зле ти е. Потиш се. Опитваш се да се държиш нормално, като буташ всичко около себе си, говориш глупости и гледаш в неща и хора, които никога не са те интересували.
5) Губиш интерес към приятели, роднини, домашни любимци и хобита. Искаш всички да те оставят на мира, за да си гледаш в точката и да си представяш сцени на задъхани признания и необуздана страст.
6) Обектът на твоето влюбване вече толкова е преувеличен в съзнанието ти, че той не е просто човек, а полу-бог. Очите му/й не са зрителни органи, а сини мълнии; ръцете му/й не са това, което и маймуните имат, а място, в което искаш да умреш; косата не е просто връзка колагенови влакна, а водопад, в който искаш да се удавиш ... Накрая стигаш до извода, че си недостоен да общуваш с такива свръх- човеци. Нищо, че ти си единственият наоколо, който е прозрял божествената им природа.
Загуба на апетит, инсомния, патологична разсеяност, налудничеви постъпки, празен поглед ... Нима това не са признаци на болест?
И кажете - заслужава ли си, като някой ден всички стигаме пак до там, от където сме тръгнали. И от безумна драма, любовта се превръща в ежедневна проза, в която всички участници ядат, спят, работят и вече не гледат в точка.
|